Да си откраднеш миг наслада...

Почти нелепо се чувства всеки човек, когато осъзнае красотата, която го заобикаля- дали ще е усмивката на изгора, смехът на детето, верността в очите на кучето или цялата природа, която се съживява в своя собствен ред пред очите ни всеки ден. Нелепостта идва от това, че сякаш иначе е сляп за нея, когато е зает с шетните си. Цветница е един от празниците, който носи както своята християнска стойност и символика, така и ни кара да обърнем внимание именно на природата и прекрасните люде, благословени с цветни имена! Колкото и бързо и безпощадно да хвърчи времето, защо да не спрем за миг, тук и сега, и да си откраднем една вечност, събрана в миг, любувайки се на едно лале, люляк, цъфнала череша, круша, мравчица, калинка или дори на младите светлозелени листа, които смело и уверено се изпъчват, макар и самата пролет да не е особено уверена тази година. Считам, че този миг, който бихте си "позволили" да изпитате, би бил ценен, защото вие ще уловите настоящия миг и ще бъдете изцяло потопени в него...нима той не е най-истинското нещо? Нима животът в настоящето не оставя най-трайни спомени? Нима имате спомени от забързаното си ежедневие и заученото до болка поведение? Ако не сме тук и сега, всъщност къде сме?

Да отдадем и нужното внимание на цветните души с пъстри имена, вдъхновителите, които ни помагат да оценим всеки миг, всеки дар и оставят в нас желанието и порива да сме творци! Бъдете честити! Да бъде мир, да бъде любов, да бъде светлина!